Докладът от проведеното проучване на  последиците от Covid-19 върху женското предприемачество анализира и обобщава текущото състояние що се отнася до икономическите и социални последици от пандемията върху женското предприемачество в девет страни от Дунавския регион:  Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Германия, Унгария, Молдова, Румъния и Словения. По този начин, направеният анализ дава възможност на партньорите по проекта и съответните заинтересовани страни да разработят базирани на доказателства стратегии за справяне с предизвикателствата пред които са изправени жените предприемачи. 

Някои от основните изводи:

- Пандемията Covid-19 засяга по различен начин компаниите на жените предприемачи.  83% от отговорилите са засегнати негативно. 

- Най негативните икономически последици са намаляването на приходите и намаленото търсене на продукти и услуги.

- Има някои положителни ефекти от Covid-19, като въвеждането на нови продукти/ услуги и увеличен дял на онлайн продажбите.

- Най-големите страхове на жените предприемачи по време на пандемията са свързани със здравето им и това на близките и семейството и  приятелите, невъзможността да плащат сметки, кредити, постоянни разходи, намалени доходи, несигурност за бъдещето.

- Най-големите лични притеснения, свързани със собствения бизнес са способността да се плащат заплатите, за справяне с напрежението, невъзможност да се запазят служителите, в които е инвестирано много време и усилия, намиране на нови клиенти и доставчици на суровини, и не на последно място осигуряване на безопасността на семействата на персонала;

- Жените предприемачи прилагат различни лични стратегии за преодоляване на негативните последици от кризата, като запазване на социалната комуникация, позитивно отношение, практикуване на спорт, йога и медитация, разходки сред природата, подобряване на личните умения чрез започване на обучение или онлайн обучение, четене на книги . Най-предпочитаният бизнес сценарий за справяне с икономическите последици е запазването на настоящите служители, включително чрез преминаване на работа от разстояние, намаляване на натоварването на служителите и намаляване на плащанията към ръководителите. Частичното закриване на бизнеса е най -рядко използваният вариант;

- Изненадващо, процентът на компаниите, които са използвали държавна или друга помощ, е доста нисък. Само 14% от всички жени предприемачи  са използвали някои мерки за подкрепа. За Босна и Херцеговина и Молдова този процент е най -нисък (6%). Най-достъпната помощ са субсидии за заплати на служителите, последвани от данъчни облекчения и компенсации на приходите;

- Средната оценка на подкрепата, поличена от взимащите решения относно политиките по време на пандемията е  2.68 от 5, което означава, че като цяло респондентите са неутрални по отношение на получената подкрепа. Най-ниската оценка е от България (1.98), последвана от Молдова (2.25) и Румъния (2.53).