Как един млад изследовател може да представи сложен научен проект по ясен, запомнящ се и разбираем начин пред хора извън своята научна област?

Именно върху това основно предизвикателство беше насочена българската менторска програма STREAM IT за научна комуникация, реализирана от РАПИВ в периода февруари – април 2026 г. Програмата подкрепи студенти в бакалавърски, магистърски и докторски програми с изследователски интереси в областта на компютърните науки, инженерството, технологиите, математиката и изкуствата. Целта ѝ не беше просто да помогне на участниците да подготвят по-добри презентации. Програмата ги насърчи да откриват стойността на своите научни изследвания, да разбират потребностите на различните аудитории и да представят сложни идеи по-ясно и уверено.

Българската програма беше организирана като последователен обучителен процес, в който всяка следваща стъпка надграждаше предходната. Тя съчетаваше онлайн групови обучения, практически задачи, работа в малки групи и индивидуално менторство. Участниците работиха върху няколко взаимосвързани направления:

· разбиране на същността на научната комуникация и на разликите ѝ спрямо традиционната академична презентация;

· разпознаване на личните силни страни, потребностите от развитие и комуникационните цели;

· изграждане на увереност и професионален научен профил;

·  опознаване на различни канали и формати за представяне на научни изследвания;

· усъвършенстване на вербалните, невербалните и визуалните умения за представяне;

· адаптиране на специализираното съдържание към академична и неакадемична аудитория;

· подготовка и усъвършенстване на индивидуална презентация за националното състезание.

Програмата обърна внимание и на практическите аспекти на публичното говорене, сред които артикулацията, темпото, паузите, интонацията, зрителният контакт, езикът на тялото и визуалното оформление на презентационните материали. Участниците изнасяха пробни презентации, изпробваха различни подходи за обяснение на своите научни изследвания и получаваха подробна обратна връзка както за научното съдържание, така и за начина на представянето му.

Обучението започна с въвеждащ Bootcamp на 18 февруари 2026 г. и продължи с модули, посветени на увереността и личния научен бранд, успешната научна комуникация, комуникационните и презентационните умения, както и на подготовката за националното състезание. Менторският процес завърши с оценка на постигнатия напредък и на бъдещите потребности от развитие на участниците.

През цялата програма участниците получаваха подкрепа от трима ментори с взаимно допълващи се академични и професионални профили.

Доц. д-р Галина Момчева сподели богатия си опит в областта на компютърните науки, анализа на биомедицински изображения, компютърното зрение, софтуерните визуализации, STEAM образованието и работата с млади изследователи.

Д-р Антонина Иванова допринесе с дългогодишния си опит във висшето образование, софтуерното инженерство, дигиталната трансформация, образователните технологии и менторството на студенти в бакалавърски, магистърски и докторски програми.

Арх. Петър Стефанов внесе гледната точка на професионалната практика чрез своя опит в архитектурата, опазването на културното наследство, устойчивото планиране, дигиталния дизайн и подкрепата за студенти и млади специалисти.

Разнообразният професионален опит на менторите даде възможност на участниците да получават обратна връзка от различни гледни точки – научна прецизност, педагогически подход, разбиране на аудиторията, практическа приложимост и ефективно представяне.

Менторите работиха с участниците както по време на тематичните обучения, така и в индивидуални консултации. Заедно те подбираха най-важната информация, формулираха основното послание на всеки проект, опростяваха специализираната терминология и изграждаха презентации, съобразени с различни аудитории.

В заключителния етап участниците работиха в малки групи и в индивидуални менторски срещи. Презентациите им бяха многократно представяни, обсъждани и усъвършенствани.

Менторският процес ги насърчи да потърсят отговор на няколко ключови въпроса:

·                 Каква е основната идея, която аудиторията трябва да запомни?

·                 Защо изследователският проблем е значим?

·                 Как сложните технически концепции могат да бъдат обяснени, без да се губи научната им точност?

·                 Кои примери и визуални елементи могат да направят темата по-разбираема?

·                 Как изследователят може да изгради връзка с хора извън своята научна област?

Благодарение на този процес участниците надхвърлиха традиционното представяне на методи и резултати, характерно за научните конференции. Те се научиха да представят изследванията си като последователен разказ с ясно формулиран проблем, предложено решение, доказателства и потенциална полза.

Програмата завърши с Националното състезание по научна комуникация, което се проведе на 29 април 2026 г.

Участниците представиха своите научни проекти пред жури и демонстрираха не само задълбочени познания по темата, но и умение да комуникират сложни идеи по ясен, убедителен и достъпен начин. Макар презентациите да обхващаха различни области на компютърните науки и дигиталните технологии, всички следваха общ подход. Всеки участник започна с реален и разпознаваем проблем, представи научното или технологичното решение и обясни защо изследването му има значение и извън академичната среда.

Първо място: Как сложните компютърни технологии стават разбираеми

Първото място спечели Мадлен Стойчева с презентацията „Design, Containerization and Performance of Distributed Evolutionary Computation“.

Тя представи предизвикателство, разбираемо дори за хора без подготовка в областта на компютърните науки – някои оптимизационни задачи са толкова сложни, че един компютър не може да ги обработи достатъчно ефективно. За да обясни еволюционните алгоритми, тя използва аналогия със селективното развъждане. След това показа как системата автоматизира процеса чрез Docker контейнери и визуализира изпълнението му чрез интерактивно табло. Презентацията включваше и конкретни резултати – до 10 пъти по-бърз трансфер на данни, допълнително натоварване от Docker под 7% и най-висока производителност при използване на сървър със 128 процесорни ядра. С помощта на аналогии, визуални обяснения и конкретни примери Мадлен показа как една силно техническа тема може да стане разбираема и интересна както за изследователи, така и за разработчици и представители на индустрията.

Второ място: Защо киберсигурността трябва да бъде адаптивна

Второто място беше присъдено на Владимир Ханджиев за презентацията „When Fixed Methods Fail in Dynamic Environments: Adaptive Network Intrusion Detection“.

Той обясни проблема чрез лесно разбираемо сравнение – една и съща диагноза не е подходяща за всеки случай. След това пренесе тази идея към киберсигурността, където поведението както на легитимния, така и на злонамерения мрежов трафик непрекъснато се променя. Владимир представи адаптивен модел, който съчетава различни механизми и променя решенията си според конкретната ситуация. Основното послание на презентацията му беше ясно: Когато един и същ метод се прилага независимо от променящите се условия, самият метод се превръща в ограничение. Динамичната среда изисква решения, способни да се адаптират.

Трето място: Защита на цифровото здравеопазване

Третото място беше присъдено на Яна Йорданова за презентацията „AI-Driven Zero-Trust Models for Blockchain-Supported Healthcare Ecosystems“.

Тя представи архитектура за сигурност, която съчетава изкуствен интелект, принципите на Zero Trust и блокчейн технологии за защита на чувствителни здравни данни. Решението беше представено като процес в три стъпки:

1.               Изкуственият интелект анализира риска и открива необичайно поведение.

2.               Моделът Zero Trust определя дали достъпът да бъде разрешен.

3.               Всяко действие се записва в блокчейн.

Моделът постига 95,2% точност при откриването на заплахи и 2,4% фалшиво положителни резултати, като демонстрира добър баланс между сигурност и производителност.

Презентациите показаха, че успешната научна комуникация не изисква всички изследователи да използват един и същ стил.

·                 Мадлен използва аналогии и разказ, изграден от гледната точка на потребителя.

·                 Владимир изгради презентацията си върху контраста между статичните и адаптивните методи.

·                 Яна подреди сложните технологии в ясна тристепенна архитектура.
Общото между трите презентации беше, че те не се ограничаваха до представяне на технически резултати, а обясняваха защо проблемът е важен, кой може да се възползва от решението и какво трябва да запомни аудиторията.

От България към международната сцена

Двамата участници с най-високи резултати се класираха за Международното състезание по научна комуникация STREAM IT, проведено в Будапеща на 16 юни 2026 г.  След победата си Мадлен Стойчева продължи да работи със своя ментор д-р Антонина Иванова, за да адаптира презентацията си към международна аудитория. Заедно те представиха България на международното състезание. Участието ѝ показа, че добрата презентация е резултат от месеци обучение, многократни упражнения, обратна връзка и индивидуално менторство.

Въздействие, което надхвърля състезанието

Макар националното и международното състезание да бяха важни етапи, програмата беше създадена с по-дългосрочна цел.

Участниците развиха умения, които могат да прилагат при участия в научни конференции, кандидатстване по проекти, представяне пред компании и инвеститори, публични събития, интервюта и общуване с представители на различни научни области.

Те станаха и част от общност от мотивирани млади изследователи, които обменят опит и се учат един от друг.

За РАПИВ това е един от най-ценните резултати от програмата. Ефективната научна комуникация не се изчерпва с добрата презентация. Тя изгражда връзка между науката и обществото, показва практическата стойност на научните изследвания и насърчава обществения интерес към науката и иновациите.

Българската менторска програма STREAM IT показа, че увереността в научната комуникация не е единствено въпрос на талант. Тя може да бъде изградена чрез структурирано обучение, постоянна практика, конструктивна обратна връзка и подкрепата на ментори, които помагат на изследователите да открият най-ясния и естествен начин да разкажат историята на своето научно изследване.